Български 3-сериен телевизионен игрален филм от 1974 г. на режисьора Неделчо Чернев.
Книжната тетралогия на Димитър Ангелов е сведена от Анжел Вагенщайн до екранна трилогия (12 юни 1974), която бащата на българския телевизионен театър и кино превъръща в първокласен образец на филмовия соцреализъм – възхваляващ партизанската борба срещу зловещия и кървав фашизъм в България. В сериала участват всички най-известни за времето си български артисти.
Композиторът Антони Манев (Инокентий Смоктуновски) – разведен и крайно отегчен, води отчужден и изолиран живот, докато не се появява младата Доротея (Ваня Цветкова). Тя бързо го въвлича в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, свят, в който дори да полетиш е възможно.
Твърде бързо след като я подслонява за една вечер в дома си, Манев я издирва и се среща с д-р Юрукова, която е отговорна за Доротея в психиатрията. Несъмнено обремененото ѝ минало, свързано със семейството ѝ, както и нейните налудничави разбирания го стъписват, но той все пак ѝ намира нова работа и я приема в дома си. Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което постоянно го изненадва, например с това да чува нотите в главата си, да мисли, че хората произлизат от птиците и да иска да полети като тях. Една вечер тя решава, че Антони е готов заедно да се отправят към звездите. Въпросът дали са летели наистина или просто са си го внушили остава отворен. В резултат на това обаче Манев се плаши и бяга извън София. Връща се след два дни, но нея я няма. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради, може би след последния си полет отвъд невъзможното…
„Бариерата“ разказва една история за лудостта, внушена като различие, като една от малкото пукнатини в обществената матрица от еднообразни, неразличими елементи. Полетът на Доротея е полет отвъд примирението с условните човешки разбирания, полет над ограниченията и нормите. Обикновеното е тягостно за душата, тя се намира в един затвор на съзнанието, който не ѝ позволява да открие това, което се крие отвъд стените му. Срещайки Доротея, Манев частично проглежда за различното. Той първо го осмисля като нещо неправилно, но и ирационално, необяснимо. Впоследствие разбира, че именно тази позицията е по-скоро израз на невежество, на страх от това, което не разбираш. Защо умира Доротея? Може би защото осъзнава, че Антони не може да премине бариерата на здравия разум и посредствеността и да повярва в изключителното.
Борис, Павел и Стефан са синовете на беден учител по латински в провинцията. Борис е амбициозен, жаден за власт, пари и могъщество, докато по-младите му братя са комунисти, отдадени на делото и партията. Борис се влюбва в красивата Ирина, а Павел – в нейната приятелка Лила, която също членува в комунистическата партия. Бащата на Ирина е старши стражар от околийското управление. Тя отива да учи медицина в София, а Борис се жени за Мария, дъщерята на собственика на тютюневата фабрика „Никотиана“. След като бащата на Мария умира, Борис наследява фабриката и става богат. Но здравословното състояние на жена му постепенно се влошава, тя е психично болна и не може да разпознава хората около себе си. Ирина и Борис стават любовници, а след смъртта на Мария сключват брак. Малко преди това бащата на Ирина е убит по време на стачка в завода.
Борис прави сделки с немците, София е бомбардирана от съюзниците, а Ирина все повече осъзнава истинската му същност. Борис пие все повече и повече, разболява се и умира. Филмът завършва с посрещането на партизаните и изводът, че човешката душа е вечно търсеща щастието и любовта.
Биографичен разказ за съпругата на последния ирански шах Мохамед Реза Пахлави. През 1950 г. шах Мохамед вижда снимка на Сорая и се влюбва в нея. Следва сватба, но Сорая се разболява тежко.
През 1951 г., след държавен преврат, шах Мохамед и семейството му е принудено да търси политическо убежище в Германия, където се сблъсква с различни перипетии.
Популярната като “тъжната принцеса” Сорая не може да има деца, а Мохамед е длъжен да остави престолонаследник. Историята на една гореща любов и може би неизбежна раздяла…
Много от снимките са заснети в Пловдив. Около 300 български статисти играят ирански бунтовници. Къщите „Хиндлиян“ и „Недкович“ са превърнати в техеранския дом на принцеса Сорая.
Трагикомичен филм от 1995 година на режисьора Емир Костурица по негов сценарий в съавторство с Душан Ковачевич. Филмът е многонационална копродукция на Съюзна република Югославия, Франция, Германия, Унгария, Чехия и България. Главните роли се изпълняват от Мики Манойлович, Лазар Ристовски, Миряна Йокович, Славко Щимац.
